Кинезитерапия на рамо

Кинезитерапия на рамо и ортопедични заболявания в раменна област – типични проблеми, методика на терапевтично въздействие

Кинезитерапия на рамо

Болката в рамото може да бъде породена както от вътреставни проблеми, патология на периартикуларните структури така и от проблеми в горно-гръден и шиен отдел на гръбначния стълб. Изследването и третирането на рамото и раменна област е трудно поради многобройните й структури, многото степени свобода на движение, а също и наличието на референтна болка от съседни структури.

Тук може да намерите полезна информация за правилно поставяне на кинезиотейпинг на рамо.

Раменния комплекс като цяло се състои от  лопатка, мишнична кост, ключица, стернум и гръдния кош, изграждащи 4 стави, които са ососбено важни при разглеждане и третиране на болка в раменна област.

  • Скапулохумерална става (art.glenohumerale) – кълбовидна става с 3 степени свобода на движение (фл – екс; абд – адд; и ротация) , изградена от мишничната кост и лопатката. Стабилността й зависи повече от мускулатурата от колкото от костната конгурентност и връзковия й апарат.
  • Акромиклавикуларна става (art.acromioclaviculare) – плоска става с 3 степени свобода на движение ( елевация – депресия; про-ретракция; ротация), освен това подпомага крайния обем на движение в раменна става. Съставена е от акромиона и ключицата. Стабилността и зависи повече от връзковия апарат.
  • Стерноклавикуларна става (art.sternoclaviculare) – става с 3 степени свобода на движение ( елевация – депресия; про-ретракция; ротация), помага при крайния обем на движение в раменна става. Изградена е от медиалния край на ключицата и стернума. Стабилността и зависи повече от връзковия апарат.
  • Скапулоторакална става – това не е точно става, изградена е от тялото на лопатката и мускулите по задната повърхност на гръдния кош. Плъзгането на лопатката по гръдната клетка е важна част от движението в раменния пояс и трябва да се има в предвид при изследването.

Плавното и координирано взаимодействие между ставите и мускулите на мишницата и раменния пояс се определя като Скапулохумерален ритъм (СХР), който се състои от 3 фази:

1-ва фаза – в първите 30° се движи само мишницата, без елевация на ключицата и без ротация на лопатката. M. Serratus anterior (основния стабилизатор) трябва да подържа неподвижна лопатката.

2-ра фаза – започва леко завъртане на лопатката (включват се в действие m.trapezius низходяща и възходящата му част и m.serratus anterior ,долната му част) и повдигане на ключицата. Мишницата започва външна ротация, за да осовободи меките околоставни тъкани от притискане в костния покрив. Все още движението в раменна става преобладава.

3-та фаза – мишницата достига 120°. Останалите 60° се постигат от приплъзването на лопатката по гръдния кош, гръдния отдел на гръбначния стълб изглажда кифозата си. Елевацията на ключицата достига  крайния си обем. По този начин се постига повдигането на ръката над главата.

Почти винаги при травма и увреда на която и да е става от раменния комплекс се нарушава Скапулохумералния ритъм:

  • Ако липсва елевация на ключицата, абдукцията ще се ограничи до 120°;
  • Ако липсва външна ротация на мишницата отново абдукцията ще се ограничи до 120°;
  • Ако липсва вобще движение в раменна става то абдукцията ще стигне само до 60°, предимно извършено от движение на лопатката.

Ако липсва синхрон между мускулите стабилизатори и мускулите движещи лопатката, също се нарушава СХР. (слаби фиксатори –m.serratus anterior и m.trapezius pars ascendens  и доминиращи m.levator scapulae и m.trapezius pars descendens). Това са състояния известни като Scapula alata и Winging scapula. Съществува също обратен СХР, когато движението започва първо в лопатката и преобладава над това на мишницата.

Раменна стабилност

Кинезитерапия на рамо трябва да започне с основата на кинетичната верига (лопатката) и  да продължи към по-дисталните части. Стабилността на раменната стабилност зависи от общата работа върху ротаторния маншон и синхронизираното му действие с  m. deltoideus.

Има разлика между ставна халтавост и функционална нестабилност. При ставна халтавост, мишницата може пасивно да се върне в ямката. Докато при функционална нестабилност, съществуват неконтролируеми движения, които пречат на комфорта в ставата.

Упражнения

Упражненията започват от положение мишницата до тялото, свит лакът. Начин по който се оказва минимален стрес върху ставата (изометрични контракции). Движението след това прогресира до 45° и накрая до 90° за абдукция. Обикновенно в острия и подострия период се прилагат.

Упражнения с тежести за засилване на раменна мускулатура. Важно условие е да се изпълняват във външна ротация за избягване на притискане на меките тъкани при абдукция. Прилагат се в подострия период на възстановяване.

Движенията над глава изискват ексцентрично преразтягане на мускулите (аддуктори и вътрешни ротатори), последвано от експлозивна ускорена фаза. Тук от особена важност е взаимодействието ексцентрична-концентрична контракция, което се тренира с плиометрични упражнения. Плиометричните упражнения включват пре-разтягане (ексецнтрично), кратка амортизираща фаза, където движението се обръща и накрая бързо концентрично съкращение. Това са хвърлянията. Могат да бъдат подсилени с еластични ленти или малки медицински топки. Прилагат се изключително и само в късния период на възстановяване.

Упражнения от затворена кинетична верига. Включват движения на проксималния край при фиксиран дистален сегмент. Това са движения необходими при падане, подпиране, избутване. Мускулното действие е основно ексцентрично, да контролира забавянето на движението и да осигури защита. Традиционите упражнения от затворена кинетична верига са: лицеви опори, кофички, подпиране на ръце ( на стена, на пода, степер). Върху балансираща табла, сит-фит и швейцарска топка упражненията. Леко застъпени са в подострия период и намират широко приложение в късния период на възстановъване.

Бърза диагностика за ориентиране

При пациент с проблем в раменния пояс, независимо дали идва с конкретна травма или неопределена болка задължително се прави обща диагностика на раменната област. Така се добива предства освен за травмираната зона, а и за това дали има нарушени функции и в съседните звена на раменния пояс. Още в началото се отчитат позата и движенията на пациента, докато се съблича. Отчита се дали има оток в зоната, цвета и евентуални деформации. Тетсват се активните, със съпротивление и пасивните движения. В края на активната абдукция и флексия се дава лек натиск за да се тества end-feel. Добре е при движенията да се гледа от задната старана за да се хаване ако има промяна  в СХР.  Отчитат  се промени в позицията на лопатка  в покой или в движение. Прилагат се и тестове за бърза ориентация:

  • Пациента слага ръката зад гърба;
  • Пациента слага ръката зад главата;
  • Пациента да сложи ръка на противоположно рамо.

Отчитайки ограниченията в диженията се сравняват с капсулия модел на раменна става, който е: най-ограничена външна ротация, абдукция и външна ротация.

Обръщаме внимание също и на движенията в ЛС – активни и със съпротивление. И не по-малко важно отчита се дали има ирадираща болка от врата, която провикира и болка в рамото.

След като извършим общия преглед на рамото и раменната област, насочваме вниманието си конкретно към локалния проблем.

Полезна информация

Полезно и интересно видео за мен като кинезитерапевт, може да видите във видео канала ми за кинезитерапия кинезиотейпинг и гимнастика за здраве 

Видовете кинезитерапия които предлагаме може да видите в страницата ни УСЛУГИ

За интересни и полезни материали може да посетите сайта ми за ГИМНАСТИКА ЗА ЗДРАВЕ

Още полезни и интересни материали за кинезитерапия, може да намерите в нашите ПУБЛИКАЦИИ

Не се колебайте да ми пишите или директно да ми се обадите, ако имате въпроси свързани с кинезитерапия на рамо и раменна област.

За връзка с нас, моля използвайте КОНТАКТИ

%d блогъра харесват това: